31 янв. 2012 г., 16:39

30 януари

670 0 0

30 януари

Издраскват се графитите на януари,
платната на небето се отпущат ниско;
потъват облаците, черни се опушват къщите.
Животът окъсява до насъщния.

Оголени, дърветата разпъват натюрморта,
по тях пригвоздват се самотно птици;
рисуват с вятъра нелепи графики офорти,
които вкаменяват от студа и се разиждат.

Като при Брегович – сняг, чер котарак:
празна уличка,   мръсни терени.
Прозорците, запалени от мрака,
проклинат хорските съдби и времето.

Плачът на людете припява под сурдинка
на вихър макабричен реквиема.
Мечтите си погребват в безразличие.
Сивеят. Страх ги е. Не молят и не стенат.

Изтрива зимата безмилостно с дъха парлив
чернилката на всяка линия.
Платното на живота авангардно зейва –
в битийна рамка, но без визия.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...