30 януари
Издраскват се графитите на януари,
платната на небето се отпущат ниско;
потъват облаците, черни се опушват къщите.
Животът окъсява до насъщния.
Оголени, дърветата разпъват натюрморта,
по тях пригвоздват се самотно птици;
рисуват с вятъра нелепи графики офорти,
които вкаменяват от студа и се разиждат.
Като при Брегович – сняг, чер котарак:
празна уличка, мръсни терени.
Прозорците, запалени от мрака,
проклинат хорските съдби и времето.
Плачът на людете припява под сурдинка
на вихър макабричен реквиема.
Мечтите си погребват в безразличие.
Сивеят. Страх ги е. Не молят и не стенат.
Изтрива зимата безмилостно с дъха парлив
чернилката на всяка линия.
Платното на живота авангардно зейва –
в битийна рамка, но без визия.
© Златина Георгиева All rights reserved.