13 июн. 2010 г., 21:08

* * *

557 0 1

 

 

 

Излизам и танцувам.

Излизам и се забавлявам.

Излизам и лудея.

Правя всичко, за да те забравя.

Опитвам се отново да живея,

пък макар и вече мъртва.

 

Кристалните ти сиви очи

все още в съзнанието ми плуват.

Все още малките ни приключения

ме карат да настръхвам.

 

Всеки път, щом те видя,

отново чувствам хипнозата.

А очите ти в мойте сълзите търсят.

Забрави ли, че, макар да ме боли, не ще заплача?

 

Очакваш да моля.

Очакваш да се върна при теб.

Очакваш като влюбена глупачка да се държа.

Но знаеш, че със мене сметките ти криви ще са.

 

Така че - намери си нова,

която по тебе ще въздиша.

Аз мястото си й отстъпвам,

надявайки се да те промени.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Невена Сугарлиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....