19 окт. 2008 г., 04:46
Открехни ми тази нощ вратата -
да ти разкажа своята история,
на рамото ти да се сгуша малко,
за себе си да поговоря.
Отдавна съм сама - безкрайно дълго -
складирам цяла вечност от отсъствия.
И липсите, надничащи зад ъгъла
пристъпят тихичко на пръсти.
Барикадирана пред изгреви и залези,
зазиждам сенки, боледувам сънища,
бродирам в музиката вцепенени паузи -
ненацелувана и зъзнеща. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация