stef_bobi (Яна)
37 1179
19.10.2008 г., 4:46 ч.

*** 

  Поезия
861 0 5
 

          

Открехни ми тази нощ вратата -

да ти разкажа своята история,

на рамото ти да се сгуша малко,  

за себе си да поговоря.

 

Отдавна съм сама - безкрайно дълго -

складирам цяла вечност от отсъствия.

И липсите, надничащи зад  ъгъла

пристъпят тихичко на пръсти. 

 

Барикадирана пред изгреви и залези,         

зазиждам сенки, боледувам сънища,

бродирам в  музиката  вцепенени паузи -

ненацелувана и зъзнеща.

 

Обикновено си отивам тихичко -   

богата на безсъници и пълнолуния.

Когато се събудиш, ще си мислиш,

че съм обект на твоето сънуване.

© Яна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много е хубаво!
  • Благодаря много за невероятното посрещане в "Откровения".Радвам се,че стихотворението ми без зеглавие Ви се е харесало.Поздрави от мен!
  • Прекрасен стих! Много! И ще ме е яд, ако малко хора успеят да го прочетат, наистина!
  • "складирам цяла вечност от отсъствия."
    Невероятна си! Разби ме! Аплодисменти!
  • трогна ме...хубаво е...с обич, Стеф.
Предложения
: ??:??