***
Открехни ми тази нощ вратата -
да ти разкажа своята история,
на рамото ти да се сгуша малко,
за себе си да поговоря.
Отдавна съм сама - безкрайно дълго -
складирам цяла вечност от отсъствия.
И липсите, надничащи зад ъгъла
пристъпят тихичко на пръсти.
Барикадирана пред изгреви и залези,
зазиждам сенки, боледувам сънища,
бродирам в музиката вцепенени паузи -
ненацелувана и зъзнеща.
Обикновено си отивам тихичко -
богата на безсъници и пълнолуния.
Когато се събудиш, ще си мислиш,
че съм обект на твоето сънуване.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
