31.10. 2012
Остави и родината и къщата,
съдбата тъй реши. Ти каза: - "Смешно е"!
Земята, тя навсякъде е същата
и все ще ме приеме, мене, грешния.
Боляло те е, сигурно, боляло е,
тъжах ли, все до сълзи ме разсмиваше.
И казваше: -" Виж, не е черно, бяло е"!
С шегите своя собствен плач прикриваше.
Отминаха, годините, отминаха,
не ме разсмива никой до примиране.
Следите ти в душата не изстинаха,
а Хелоуин е ден за неумиране.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
