***
378
0
0
Облакъти се облакът върху гората
и мигом от смущение поруменя тя!
И за да се напълно с нея съчетае,
дъжд стана и обля я с обич, и сияе!
...............................................................
И вече той сърце е дейно в нея,
а тя шепти в захлас: „Благоговея!“
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стоян Минев Все права защищены
