***
376
0
0
Облакъти се облакът върху гората
и мигом от смущение поруменя тя!
И за да се напълно с нея съчетае,
дъжд стана и обля я с обич, и сияе!
...............................................................
И вече той сърце е дейно в нея,
а тя шепти в захлас: „Благоговея!“
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Минев Всички права запазени
