22 июл. 2011 г., 18:21

* * *

922 0 2

Наричам те с много имена,
събрали в себе си нежността
и трепета на една безкрайна любов.
Имена, разкриващи море от красота
с вълни от жар и плам.
И бряг на обичта
е твоята душа..
Бушуват чувства, страсти
и нестихващи желания.
Дарявай ме с прилива
на лунен чар
и да се къпя в светлината
на безбрежния ти поглед.
Защото с теб светът е тъй различен,
наситен с нежност и с топлина.
Спри!
Не казвай нищо - просто ме обичай.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живка Паскалева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ели,красиво е когато обичаш и когато си обичан също толкова силно.Това те кара да пишеш и да не спираш да изливаш в редовете чувствата си,желанията,душата си.
  • " ...с теб светът е тъй различен"!

    И в това е смисълът на любовта – да променя всичко към по- добро.
    Привет, Емили!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...