Побеляха схлупените
къщи -
от радост.
От милост,
прозорците изгряха,
като невидим
ореол.
Стоплени от обич,
протегнати,
ръцете прегърнаха
света.
И се случи нежност.
След мен -
и дните се усмихнаха.
И зората се разлисти.
© Атанас Ганев Все права защищены