17.01.2012 г., 13:46 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
645 0 3


  Побеляха схлупените

  къщи -

  от радост.

  От милост,

  прозорците изгряха,

  като невидим

  ореол.

  Стоплени от обич,

  протегнати,

  ръцете прегърнаха

  света.

  И се случи нежност.

  След мен -

  и дните се усмихнаха.

  И зората се разлисти.

 

© Атанас Ганев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??