3 апр. 2011 г., 14:21

* * *

464 0 0

Разбрах какво е любовта,

ала не мога да я взема.

Разбрах какво е щастие,

ала не мога да го достигна.

 

Докоснах с устни синевата,

която вижда моята душа.

И само тя успя да узнае

колко силна е в мен любовта.

 

Очите жадни, сърцето сляпо,

ръце, протегнати напред,

да хванат всеки миг обречен,

за да усетят трепет лек.

 

Не мога вечно аз да търся

тази ясна синева,

тя моя е, дори странно да звучи това,

там нежно се е сгушила в сърцето

и чака новия живот,

за да покаже своята любов!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариана Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....