* * *
Разбрах какво е любовта,
ала не мога да я взема.
Разбрах какво е щастие,
ала не мога да го достигна.
Докоснах с устни синевата,
която вижда моята душа.
И само тя успя да узнае
колко силна е в мен любовта.
Очите жадни, сърцето сляпо,
ръце, протегнати напред,
да хванат всеки миг обречен,
за да усетят трепет лек.
Не мога вечно аз да търся
тази ясна синева,
тя моя е, дори странно да звучи това,
там нежно се е сгушила в сърцето
и чака новия живот,
за да покаже своята любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Ангелова Всички права запазени