3.04.2011 г., 14:21

* * *

465 0 0

Разбрах какво е любовта,

ала не мога да я взема.

Разбрах какво е щастие,

ала не мога да го достигна.

 

Докоснах с устни синевата,

която вижда моята душа.

И само тя успя да узнае

колко силна е в мен любовта.

 

Очите жадни, сърцето сляпо,

ръце, протегнати напред,

да хванат всеки миг обречен,

за да усетят трепет лек.

 

Не мога вечно аз да търся

тази ясна синева,

тя моя е, дори странно да звучи това,

там нежно се е сгушила в сърцето

и чака новия живот,

за да покаже своята любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...