35
При тридесет и пет на сянка сме Сахара
и чакам облаците, като бедуини
чаршафите си по небето да подкарат....
Но ще е тъжно, ако лятото след тях отмине,
през жълтия си пясък, през миража на вълните
или през някоя задушна стая,
отдала се под наем на мухите...
та чак до падащи звезди накрая.
О, не!
Все някак си ще го изстрадам.
Преди настиналите дъждове
да се удавят в шаренията на листопада,
аз просто ще седя на термометъра в самият край.
Ще чакам бедуина - да слезне от камилата си стара,
да го почерпя с чай,
да му разкажа за Сахара.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Динински Все права защищены
Разбрах, че има много за разказване!
