35
При тридесет и пет на сянка сме Сахара
и чакам облаците, като бедуини
чаршафите си по небето да подкарат....
Но ще е тъжно, ако лятото след тях отмине,
през жълтия си пясък, през миража на вълните
или през някоя задушна стая,
отдала се под наем на мухите...
та чак до падащи звезди накрая.
О, не!
Все някак си ще го изстрадам.
Преди настиналите дъждове
да се удавят в шаренията на листопада,
аз просто ще седя на термометъра в самият край.
Ще чакам бедуина - да слезне от камилата си стара,
да го почерпя с чай,
да му разкажа за Сахара.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Динински Всички права запазени
Разбрах, че има много за разказване!
