* * *
на покойната ми майка
Три светещи
луминисцентни лампи.
Човек със снежнобяла роба
надвеси над мен -
и аз, уплашена
до крайност, изпищях!
Жена с усмивка на
уста
пое ме
и две очи в безмълвие
се заковаха в мен.
Тогава, спомних си,
че майка ми
възкликна -
такова черно, мръсно същество,
с лунички по носа,
не съм родила.
Дайте ми детето!
Ех, майче,
толкова страдание
ти причиних...
И грозничка, и черна,
с лунички по носа,
от гени прадалечни
аз пак съм тук
и ти благодаря.
Днес ти успя
да ме родиш
и аз до залеза на дните
ще се моля
и ще благодаря
на Бога за това,
че има ме,
че дала си ми
чудото
най-висше на света -
емоцията,
наречена живот!
(вчера имах рожден ден, а днес бях на панихида - 6месеца от смъртта на майка ми)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ая Цонева Все права защищены
