Аската (Ая Цонева)
75 452
Mar 28, 2008, 7:58 PM

* * * 

  Poetry » Other
662 0 7

                                                                                                     на покойната ми майка

 

Три светещи

луминисцентни лампи.

Човек със снежнобяла роба

надвеси над мен -

и аз, уплашена

до крайност, изпищях!

Жена с усмивка на

уста

пое ме

и две очи в безмълвие

се заковаха в мен.

Тогава, спомних си,

че майка ми

възкликна -

такова черно, мръсно същество,

с лунички по носа,

не съм родила.

Дайте ми детето!

Ех, майче,

толкова страдание

ти причиних...

И грозничка, и черна,

с лунички по носа,

от гени прадалечни

аз пак съм тук

и ти благодаря.

Днес ти успя

да ме родиш

и аз до залеза на дните

ще се моля

и ще благодаря

на Бога за това,

че има ме,

че дала си ми

чудото

най-висше на света -

емоцията,

наречена живот!

 

 

(вчера имах рожден ден, а днес бях на панихида - 6месеца от смъртта на майка ми)

© Ая Цонева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??