13 нояб. 2008 г., 16:17

365 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 3
758 0 2
Ден като ден.
Отново си в мен.
Дрехите лежат изоставени на стола -
опитах се да те съблека.
Вряла вода се стича по тялото ми.
Исках да те изгоря,
но едва ли ще те сваля.
Пара се спуска около мен
и ме скрива.
Губя се в огледалото -
изчезнах и там.
Бавно започвам да се будя от капките. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дениз Все права защищены

Предложения
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • Ночью морозной Луна засветила, На землю сквозь вьюгу свой свет опустила. В оконце избы свет ночной п...
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...

Ещё произведения »