365
Ден като ден.
Отново си в мен.
Дрехите лежат изоставени на стола -
опитах се да те съблека.
Вряла вода се стича по тялото ми.
Исках да те изгоря,
но едва ли ще те сваля.
Пара се спуска около мен
и ме скрива.
Губя се в огледалото -
изчезнах и там.
Бавно започвам да се будя от капките.
Зъзнех, но не знаех защо
Дали от твоя студ, от тишината
... в стаята валеше сняг от спомени.
Жълт сняг в главата ми.
Дали скрежът беше само в очите ми,
или навън още беше зима?
Ако пък те замразя? Ще успея ли?
Пускам другото кранче
и лед започва да капе.
Но как бих могла...
И отново се заравям в топлата водна жарава.
А в мен бучи вулкан, ще избухне
... с лава от лед.
Насапунисвам се
и се мъча да те отмия.
Няма ли да изчезнеш в канала?
Няма ли да се разтвориш в глупавата пяна?
Кой измисли този аромат?...
Аромат на ягоди...
Не знаят ли, че е зима
и ми трябва да те измия.
Трябваш ми ти.
Ден като ден.
Отново съм в плен.
© Дениз All rights reserved.
