11 февр. 2023 г., 22:21

* * *

548 2 5

/ по повод земетресението в Турция и Сирия/

 

Земята се разтресе из основи,

недрата си оголени раззина

и хиляди животи в тях зарови,

погребани в бетонните руини.

 

За тези, оцелелите по чудо,

животът няма да е никак лесен,

кошмарите ужасни ще ги будят

и ще се молят : „Господи, къде си?“

 

Във всеки храбър доброволец Той е,

във всеки непознат, ръка протегнал

и в кучетата търсещи под слоя

от разрушения, сигнал убегнал.

 

Навсякъде е Той, дори в бедата

гори следи от дяволски копита.

Когато злото силно ни разклати

е нужна вяра, за да не залитнем.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • По такива теми е трудно да се говори. Благодаря ти, Скити!
  • Нинка, казала си всичко и в стихчето и в коментара! Мога само да те поздравя!
  • Катаклизми от този род са неща, над които нямаме власт. Трагедията е огромна. Виновни има ли? Вече е все едно. Хиляди хора загинаха. Вярвам, че Бог е във всеки един от нас, той има хиляди лица и хиляди проявления.
    Възхищавам се на доброволците, които заминаха да помагат на място и на тези, които организират помощи от тук, на хората, които даряват средства непрекъснато. Те са лицата на Доброто. Да бъдем съпричастни е най-малкото, което можем да направим.
    Благодаря ти, Мини!
    Благодаря ти, Тони!
  • Посланието ти е много силно, Нинче! Освен съпричастност към мъката на хората при този ужасен катаклизъм, ти и за миг не обвиняваш Бог за разрушенията, за хилядите погубени човешки животи и за стреса на оцелелите, ти намираш Божествена помощ във всеки, който помага с каквото може. Спасението е във вярата и във взаимните усилия на всички, дори и на нас - морално и духовно, с мисъл и слово! Адмирации!
  • Добре си описала трагедията, Нина. Макар, че за нея няма достатъчно силни думи. Поздравявам те, за тази съпричастност!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...