11 feb 2023, 22:21

* * *

  Poesía » Civil
547 2 5

/ по повод земетресението в Турция и Сирия/

 

Земята се разтресе из основи,

недрата си оголени раззина

и хиляди животи в тях зарови,

погребани в бетонните руини.

 

За тези, оцелелите по чудо,

животът няма да е никак лесен,

кошмарите ужасни ще ги будят

и ще се молят : „Господи, къде си?“

 

Във всеки храбър доброволец Той е,

във всеки непознат, ръка протегнал

и в кучетата търсещи под слоя

от разрушения, сигнал убегнал.

 

Навсякъде е Той, дори в бедата

гори следи от дяволски копита.

Когато злото силно ни разклати

е нужна вяра, за да не залитнем.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • По такива теми е трудно да се говори. Благодаря ти, Скити!
  • Нинка, казала си всичко и в стихчето и в коментара! Мога само да те поздравя!
  • Катаклизми от този род са неща, над които нямаме власт. Трагедията е огромна. Виновни има ли? Вече е все едно. Хиляди хора загинаха. Вярвам, че Бог е във всеки един от нас, той има хиляди лица и хиляди проявления.
    Възхищавам се на доброволците, които заминаха да помагат на място и на тези, които организират помощи от тук, на хората, които даряват средства непрекъснато. Те са лицата на Доброто. Да бъдем съпричастни е най-малкото, което можем да направим.
    Благодаря ти, Мини!
    Благодаря ти, Тони!
  • Посланието ти е много силно, Нинче! Освен съпричастност към мъката на хората при този ужасен катаклизъм, ти и за миг не обвиняваш Бог за разрушенията, за хилядите погубени човешки животи и за стреса на оцелелите, ти намираш Божествена помощ във всеки, който помага с каквото може. Спасението е във вярата и във взаимните усилия на всички, дори и на нас - морално и духовно, с мисъл и слово! Адмирации!
  • Добре си описала трагедията, Нина. Макар, че за нея няма достатъчно силни думи. Поздравявам те, за тази съпричастност!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...