Feb 11, 2023, 10:21 PM

* * *

  Poetry » Civic
549 2 5

/ по повод земетресението в Турция и Сирия/

 

Земята се разтресе из основи,

недрата си оголени раззина

и хиляди животи в тях зарови,

погребани в бетонните руини.

 

За тези, оцелелите по чудо,

животът няма да е никак лесен,

кошмарите ужасни ще ги будят

и ще се молят : „Господи, къде си?“

 

Във всеки храбър доброволец Той е,

във всеки непознат, ръка протегнал

и в кучетата търсещи под слоя

от разрушения, сигнал убегнал.

 

Навсякъде е Той, дори в бедата

гори следи от дяволски копита.

Когато злото силно ни разклати

е нужна вяра, за да не залитнем.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nina Sarieva All rights reserved.

Comments

Comments

  • По такива теми е трудно да се говори. Благодаря ти, Скити!
  • Нинка, казала си всичко и в стихчето и в коментара! Мога само да те поздравя!
  • Катаклизми от този род са неща, над които нямаме власт. Трагедията е огромна. Виновни има ли? Вече е все едно. Хиляди хора загинаха. Вярвам, че Бог е във всеки един от нас, той има хиляди лица и хиляди проявления.
    Възхищавам се на доброволците, които заминаха да помагат на място и на тези, които организират помощи от тук, на хората, които даряват средства непрекъснато. Те са лицата на Доброто. Да бъдем съпричастни е най-малкото, което можем да направим.
    Благодаря ти, Мини!
    Благодаря ти, Тони!
  • Посланието ти е много силно, Нинче! Освен съпричастност към мъката на хората при този ужасен катаклизъм, ти и за миг не обвиняваш Бог за разрушенията, за хилядите погубени човешки животи и за стреса на оцелелите, ти намираш Божествена помощ във всеки, който помага с каквото може. Спасението е във вярата и във взаимните усилия на всички, дори и на нас - морално и духовно, с мисъл и слово! Адмирации!
  • Добре си описала трагедията, Нина. Макар, че за нея няма достатъчно силни думи. Поздравявам те, за тази съпричастност!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...