* * *
Толкова време мина,
но болката ми не отмина,
във всяка виждам теб.
Това е прекалено голяма тежест,
изчезна от живота ми.
Не попита пускам ли те,
в мисли за теб минават дните ми
и не те намирам между жените.
Ти бе единственото мое щастие,
защо изчезна, къде отиде.
Моя ли беше грешката,
не можеш ли да ми дадеш прошката,
която чакам толкова много време.
Любовта ми тегне като бреме.
Дали щеше да е друго да не знаеш.
Едва ли намеците щеше да помниш.
Беше ми приятелка!
Поисках повече и те изгубих.
Дали е завинаги, не зная,
затова всичките тия дни се молих.
Пак да те срещна,
поне за миг да видя,
Момичето, което завлече
в дън Земя моето сърце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Свилен Митев Все права защищены
