* * *
Толкова време мина,
но болката ми не отмина,
във всяка виждам теб.
Това е прекалено голяма тежест,
изчезна от живота ми.
Не попита пускам ли те,
в мисли за теб минават дните ми
и не те намирам между жените.
Ти бе единственото мое щастие,
защо изчезна, къде отиде.
Моя ли беше грешката,
не можеш ли да ми дадеш прошката,
която чакам толкова много време.
Любовта ми тегне като бреме.
Дали щеше да е друго да не знаеш.
Едва ли намеците щеше да помниш.
Беше ми приятелка!
Поисках повече и те изгубих.
Дали е завинаги, не зная,
затова всичките тия дни се молих.
Пак да те срещна,
поне за миг да видя,
Момичето, което завлече
в дън Земя моето сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Свилен Митев Всички права запазени
