31 мая 2009 г., 10:28

* * * 

  Поэзия
439 0 1

Болката е перманентно състояние

в душите на измъчените хора.

Всяко действие е изтезание,

всяка мисъл носи им умора.

 

Рутината ги убива бавно.

Трудът изглежда безпредметен.

Не желаят да умират славно,

а животът им да бъде достолепен.

 

А кой донесе мъка във сърцата

на толкова душици изтерзани?

На старците, а и на децата.

От кого са всички изиграни?

 

От кого ли? От какво ли? - питат.

Ала отговор не ще намерят.

И не им остава друго да опитат,

освен достойно да живеят.

© Лекса Джорджис Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много актуален стих, Елина.
    По-важно е да живееш достойно, отколкото да те запомнят с недостойни дела.
    Поздрав!
Предложения
: ??:??