May 31, 2009, 10:28 AM

* * *

  Poetry
565 0 1

Болката е перманентно състояние

в душите на измъчените хора.

Всяко действие е изтезание,

всяка мисъл носи им умора.

 

Рутината ги убива бавно.

Трудът изглежда безпредметен.

Не желаят да умират славно,

а животът им да бъде достолепен.

 

А кой донесе мъка във сърцата

на толкова душици изтерзани?

На старците, а и на децата.

От кого са всички изиграни?

 

От кого ли? От какво ли? - питат.

Ала отговор не ще намерят.

И не им остава друго да опитат,

освен достойно да живеят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лекса Джорджис All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много актуален стих, Елина.
    По-важно е да живееш достойно, отколкото да те запомнят с недостойни дела.
    Поздрав!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...