May 31, 2009, 10:28 AM

* * *

  Poetry
567 0 1

Болката е перманентно състояние

в душите на измъчените хора.

Всяко действие е изтезание,

всяка мисъл носи им умора.

 

Рутината ги убива бавно.

Трудът изглежда безпредметен.

Не желаят да умират славно,

а животът им да бъде достолепен.

 

А кой донесе мъка във сърцата

на толкова душици изтерзани?

На старците, а и на децата.

От кого са всички изиграни?

 

От кого ли? От какво ли? - питат.

Ала отговор не ще намерят.

И не им остава друго да опитат,

освен достойно да живеят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лекса Джорджис All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много актуален стих, Елина.
    По-важно е да живееш достойно, отколкото да те запомнят с недостойни дела.
    Поздрав!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...