* * * *
Ще се завърна там, където бях
преди ръцете ни да се докоснат.
Когато не изпитвах лепкав страх
и не измъчвах Теб и мен с въпроси.
Когато само поглед бе ми нужен,
сърцето ми до лудост да препуска.
И всеки миг със тебе бе заслужен.
И не гадаех скритите ти чувства.
Ще се завърна във онези дни,
в които всяка дума бе излишна.
Свенливо криех своите очи
и стиховете, дето нощем пиша.
Когато позволи да се докосна
до тайните, в зениците ти скрити...
Преди с целувка да ме омагьосаш
и да запалиш на страстта искрите.
Ще се завърна... За да ти напомня,
че има още изгреви... и залези.
И мен. До лудост влюбена... и Твоя.
Красиво е, нали?
Нека го пазим...
Павлина Соколова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
