* * *
Разпилени мисли.
В светове различни.
Тръгнали от някакво начало -
символично.
По пътя, криволичещ до...
единомислие в... безличности.
Събират се посоките -
на кръстопът от мисли...
Общност ли? При себеотричане?!
Без всякакво себепознаване -
две души, не личности -
но в края е началото.
Все пак ги има -
макар различни
за околовръстните пространства.
И някой ги чертае - с непрекъснатост.
А краят?! Идвал със началото.
Ще се прекъсне ли до... безразличие.
В безмерен ритъм на вървеж,
превърнал от нещо в нищо битието.
И трябва ли така да продължи?
Вечност ли - безкрайност...
До отричане,
и втръснала... до писване.
Позната непривичност, неподправена,
със вкус на спомени,
горчива от... обичане,
Клеймо за същностното ни...
величие,
в упадъка на бъдещо недомислие.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Все права защищены
