* * *

1 авг. 2017 г., 11:20

Поэзия » Восточные формы

662 1 2

Живеем за единия корем

декади седем, после мрем.

Е, нема ни в световните анали,

но ние па това си го не щем.

Станете сутрин, мийте си очите,

опнете кости, да изпукат сите,

кажете си: „Животът е прекрасен!“,

па и да не е, дека че вървите?!

Човекът е личност. Отделна вселена,

но щом се роди, и го ръчкат с остена:

„Има си норми, има си граници!“ –

и става тревичка в поляна зелена.