Лунно-лъчисто е утрото пред мен,

изгаря в светлината силует покварен,

въздуха вдишвам, разпервам ръце,

събужда се в омая тежкото море.

Писък на чайка, пясък копринено бял,

заливът - морска пътека в очите създал,

слънцето бавно изпива луната,

в красив сапфир превръща се водата.

Зад мене усещам - дошъл си вече ти,

откъде така далеч, кажи,

обръщам се, стоиш срещу мен,

целува морето брегът озарен.

Очите ти светват от изгрева огрени,

слънчево-златни стават от зелени,

устните се накъдрят в усмивка позната,

далеч отнася нощта вълната...

28.09