Лунно-лъчисто е утрото пред мен,
изгаря в светлината силует покварен,
въздуха вдишвам, разпервам ръце,
събужда се в омая тежкото море.
Писък на чайка, пясък копринено бял,
заливът - морска пътека в очите създал,
слънцето бавно изпива луната,
в красив сапфир превръща се водата.
Зад мене усещам - дошъл си вече ти,
откъде така далеч, кажи,
обръщам се, стоиш срещу мен,
целува морето брегът озарен. ...