2 окт. 2009 г., 13:57

***

705 0 0

Помня усещането, когато косата ти минаваше през пръстите ми,

помня също и аромата по врата ти...

Това усещане все още влияе на мислите ми,

ти ми казваш „ За това виновна си си само ти”.

 

Играта ти горе-долу ме устройваше

и исках пак, и пак,

а ти сам ме настройваше

да се откажа, нагласил си бил вече своя сак.

 

Любовта ми към тебе я обичах,

може би трябваше още тогава всичко да ú дам.

Вече, като че ли закъснях -

останала е само пепел, няма го онзи наивен плам.

 

Времето – за мен винаги спряло,

когато усещах до себе си твоята грижа.

А ти ми казваш, че всичко между нас загрубяло

още тогава, когато за тебе започнах да пиша....

 

                               01.10.2009г. 

                               

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евита Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...