Помня усещането, когато косата ти минаваше през пръстите ми,

помня също и аромата по врата ти...

Това усещане все още влияе на мислите ми,

ти ми казваш „ За това виновна си си само ти”.

Играта ти горе-долу ме устройваше

и исках пак, и пак,

а ти сам ме настройваше

да се откажа, нагласил си бил вече своя сак.

Любовта ми към тебе я обичах,

може би трябваше още тогава всичко да ú дам.

Вече, като че ли закъснях -

останала е само пепел, няма го онзи наивен плам.

Времето – за мен винаги спряло,

когато усещах до себе си твоята грижа.

А ти ми казваш, че всичко между нас загрубяло

още тогава, когато за тебе започнах да пиша....

                               01.10.2009г.