10 апр. 2008 г., 23:55

* * *

877 0 1

Ето пак е есен и ти си пак до мен,

безмълвно ме изпълваш с обич всеки ден,

а пътят ни напред е дълъг, изпълнен с мъгла,

но знам, ти също знаеш - ще бъда с тебе и в смъртта!

 

И знам, ще дойде ден, ще спрем на кръстопътя

където те очакват два различни пътя -

единият - утъпкан. Другият - неравен още,

по който съм те водил дълги дни и нощи.

Ще се боря, за да бъда твойта правилна посока,

нищо, че в сърцето ти съм толкова дълбоко,

борил съм се там да вляза, в него да остана -

да бъда с теб, да бъдеш с мен! Да бъдем двама...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...