Apr 10, 2008, 11:55 PM

* * *

  Poetry
875 0 1

Ето пак е есен и ти си пак до мен,

безмълвно ме изпълваш с обич всеки ден,

а пътят ни напред е дълъг, изпълнен с мъгла,

но знам, ти също знаеш - ще бъда с тебе и в смъртта!

 

И знам, ще дойде ден, ще спрем на кръстопътя

където те очакват два различни пътя -

единият - утъпкан. Другият - неравен още,

по който съм те водил дълги дни и нощи.

Ще се боря, за да бъда твойта правилна посока,

нищо, че в сърцето ти съм толкова дълбоко,

борил съм се там да вляза, в него да остана -

да бъда с теб, да бъдеш с мен! Да бъдем двама...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...