10 abr 2008, 23:55

* * *

  Poesía
880 0 1

Ето пак е есен и ти си пак до мен,

безмълвно ме изпълваш с обич всеки ден,

а пътят ни напред е дълъг, изпълнен с мъгла,

но знам, ти също знаеш - ще бъда с тебе и в смъртта!

 

И знам, ще дойде ден, ще спрем на кръстопътя

където те очакват два различни пътя -

единият - утъпкан. Другият - неравен още,

по който съм те водил дълги дни и нощи.

Ще се боря, за да бъда твойта правилна посока,

нищо, че в сърцето ти съм толкова дълбоко,

борил съм се там да вляза, в него да остана -

да бъда с теб, да бъдеш с мен! Да бъдем двама...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....