10 abr 2008, 23:55

* * *

  Poesía
882 0 1

Ето пак е есен и ти си пак до мен,

безмълвно ме изпълваш с обич всеки ден,

а пътят ни напред е дълъг, изпълнен с мъгла,

но знам, ти също знаеш - ще бъда с тебе и в смъртта!

 

И знам, ще дойде ден, ще спрем на кръстопътя

където те очакват два различни пътя -

единият - утъпкан. Другият - неравен още,

по който съм те водил дълги дни и нощи.

Ще се боря, за да бъда твойта правилна посока,

нищо, че в сърцето ти съм толкова дълбоко,

борил съм се там да вляза, в него да остана -

да бъда с теб, да бъдеш с мен! Да бъдем двама...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...