Adonis (Атанас Ганев) Adonis (Атанас Ганев)
102
8 июл. 2009 г., 01:21

* * *

1.2K 0 8

 

 

                                                                    Нестигнали сърцето,

                                                                    преглъщаме, обичам те.

                                                                    Ден след ден, прашинки от

                                                                    себе си губим, нераздали

                                                                    доброто до край.

                                                                    Небитието прегръщаме,

                                                                    оня миг, друго начало.

                                                                    Ден след ден се загръщаме

                                                                    с вярата и сънуваме

                                                                    непресъхнали извори.

                                                                    Заглъхват стъпки.

                                                                    Изгасват светлини.

                                                                    Няма връщане назад.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Ганев Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0