4 янв. 2012 г., 00:37

* * *

800 0 0


През зимата

Плаче ми се, почти като в началото на зима.
Тогава нямах прегръдките ти за свои крила,

а днес не зная къде да ги дяна и как да летя.

Умърлушено ми е като стряха без гнезда.
Все на трети помисъл се хващам, че не спя
и протяжна мъка дращи тихото ми "няма". ..

Трошиш ме от драскане в ръцете ти,
нека, сама ще наредя разбърканите улики,
за да открия Божията воля и вината си,

защото от всичко най-тежи,
че не зная с крилете човешки
как се обича, а сърце се топи...
                                            през зимата.









Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...