През зимата

Плаче ми се, почти като в началото на зима.
Тогава нямах прегръдките ти за свои крила,

а днес не зная къде да ги дяна и как да летя.

Умърлушено ми е като стряха без гнезда.
Все на трети помисъл се хващам, че не спя
и протяжна мъка дращи тихото ми "няма". ..

Трошиш ме от драскане в ръцете ти,
нека, сама ще наредя разбърканите улики,
за да открия Божията воля и вината си,

защото от всичко най-тежи,
че не зная с крилете човешки
как се обича, а сърце се топи...
                                            през зимата.