19 сент. 2008 г., 20:30

5 минути

900 0 3
 

Мисли приказни.

Отново сън.

И реалност след това -

некадърно, зле скроена.

 

Мечти ухаещи на

онзи храст, до онзи пън.

Помниш ли?

Мечтата - тъжна, захабена?

 

3 без 5 е.

Три? Вълнуващо звучи.

Чакай, чуй ме!

Днес, след малко, пак, нали?

Там.. до онзи пън...

във 3?

 

Жалко. Май сънувах пак.

Сега е 3 без 5.

5 минути до мечите ми - остават.

5 минути, умножени по безчет.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Ракова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...