19 сент. 2008 г., 20:30

5 минути

887 0 3
 

Мисли приказни.

Отново сън.

И реалност след това -

некадърно, зле скроена.

 

Мечти ухаещи на

онзи храст, до онзи пън.

Помниш ли?

Мечтата - тъжна, захабена?

 

3 без 5 е.

Три? Вълнуващо звучи.

Чакай, чуй ме!

Днес, след малко, пак, нали?

Там.. до онзи пън...

във 3?

 

Жалко. Май сънувах пак.

Сега е 3 без 5.

5 минути до мечите ми - остават.

5 минути, умножени по безчет.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Ракова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...