Мисли приказни.
Отново сън.
И реалност след това -
некадърно, зле скроена.
Мечти ухаещи на
онзи храст, до онзи пън.
Помниш ли?
Мечтата - тъжна, захабена?
3 без 5 е.
Три? Вълнуващо звучи.
Чакай, чуй ме!
Днес, след малко, пак, нали?
Там.. до онзи пън...
във 3?
Жалко. Май сънувах пак.
Сега е 3 без 5.
5 минути до мечите ми - остават.
5 минути, умножени по безчет.
© Ани Ракова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
