19.09.2008 г., 20:30

5 минути

889 0 3
 

Мисли приказни.

Отново сън.

И реалност след това -

некадърно, зле скроена.

 

Мечти ухаещи на

онзи храст, до онзи пън.

Помниш ли?

Мечтата - тъжна, захабена?

 

3 без 5 е.

Три? Вълнуващо звучи.

Чакай, чуй ме!

Днес, след малко, пак, нали?

Там.. до онзи пън...

във 3?

 

Жалко. Май сънувах пак.

Сега е 3 без 5.

5 минути до мечите ми - остават.

5 минути, умножени по безчет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Ракова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...