19.09.2008 г., 20:30

5 минути

884 0 3
 

Мисли приказни.

Отново сън.

И реалност след това -

некадърно, зле скроена.

 

Мечти ухаещи на

онзи храст, до онзи пън.

Помниш ли?

Мечтата - тъжна, захабена?

 

3 без 5 е.

Три? Вълнуващо звучи.

Чакай, чуй ме!

Днес, след малко, пак, нали?

Там.. до онзи пън...

във 3?

 

Жалко. Май сънувах пак.

Сега е 3 без 5.

5 минути до мечите ми - остават.

5 минути, умножени по безчет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Ракова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....