Мисли приказни.
Отново сън.
И реалност след това -
некадърно, зле скроена.
Мечти ухаещи на
онзи храст, до онзи пън.
Помниш ли?
Мечтата - тъжна, захабена?
3 без 5 е.
Три? Вълнуващо звучи.
Чакай, чуй ме!
Днес, след малко, пак, нали?
Там.. до онзи пън...
във 3?
Жалко. Май сънувах пак.
Сега е 3 без 5.
5 минути до мечите ми - остават.
5 минути, умножени по безчет.
© Ани Ракова Всички права запазени