19 sept 2008, 20:30

5 минути

886 0 3
 

Мисли приказни.

Отново сън.

И реалност след това -

некадърно, зле скроена.

 

Мечти ухаещи на

онзи храст, до онзи пън.

Помниш ли?

Мечтата - тъжна, захабена?

 

3 без 5 е.

Три? Вълнуващо звучи.

Чакай, чуй ме!

Днес, след малко, пак, нали?

Там.. до онзи пън...

във 3?

 

Жалко. Май сънувах пак.

Сега е 3 без 5.

5 минути до мечите ми - остават.

5 минути, умножени по безчет.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Ракова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...