* * *
Oчите ми не бяха сини,
нито тъжни - толкоз тъжни не.
Когато си отивам,
вземам всичко
в куфар и сърце,
когато си отивам,
влача чувствата -
по-лоша от най-лошия кошмар.
Когато чакаш после да се върна,
не мислиш ли
за парещия в гърлото ни срам?
Очите ни пак няма да са сини,
нито тъжни - толкоз малко не,
очите ще се гонят
като глас в пустиня.
Като прокудено от нас дете.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кирилка Пачева Все права защищены
