* * *
Oчите ми не бяха сини,
нито тъжни - толкоз тъжни не.
Когато си отивам,
вземам всичко
в куфар и сърце,
когато си отивам,
влача чувствата -
по-лоша от най-лошия кошмар.
Когато чакаш после да се върна,
не мислиш ли
за парещия в гърлото ни срам?
Очите ни пак няма да са сини,
нито тъжни - толкоз малко не,
очите ще се гонят
като глас в пустиня.
Като прокудено от нас дете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирилка Пачева Всички права запазени
