* * *

13.01.2010 г., 20:03 ч.

Поезия » Бели стихове

365 0 1

Oчите ми не бяха сини,

нито тъжни - толкоз тъжни не.

Когато си отивам,

вземам всичко

в куфар и сърце,

когато си отивам,

влача чувствата -

по-лоша от най-лошия кошмар.

Когато чакаш после да се върна,

не мислиш ли

за парещия в гърлото ни срам?

Очите ни пак няма да са сини,

нито тъжни - толкоз малко не,

очите ще се гонят

като глас в пустиня.

Като прокудено от нас дете.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.