12 июн. 2021 г., 10:50

***

759 0 0

 

 

Можех с ръка дъжда да възпра.
Можех пред бурята да застана.
Можех! Не защото бях млад,

а защото тебе обичах.

Можех да спра на Земята въртенето.
Можех да летя, изпреварвайки Времето,

за да се видя със теб миг по-рано.

Чувствах се силен и всеможещ,

защото знаех, че и ти ме обичаш...

 

Но дойде миг, а не можах да спра

тебе – нежната,

тебе – крехката,

тебе – слабата,

тебе, която избра друг път,

а мене остави посърнал

в Страната на хората с разбити сърца...

 

 

   Живодар Душков

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живодар Душков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...