Можех с ръка дъжда да възпра.
Можех пред бурята да застана.
Можех! Не защото бях млад,

а защото тебе обичах.

Можех да спра на Земята въртенето.
Можех да летя, изпреварвайки Времето,

за да се видя със теб миг по-рано.

Чувствах се силен и всеможещ,

защото знаех, че и ти ме обичаш...

Но дойде миг, а не можах да спра

тебе – нежната,

тебе – крехката,

тебе – слабата,

тебе, която избра друг път,

а мене остави посърнал

в Страната на хората с разбити сърца...

   Живодар Душков