11 июн. 2008 г., 09:55

..............

778 0 0
 

едни очи лъчисти светли

едни прегръдни изживяни 

обич търсех и разбрах

че живота пропилях

и давах аз без ред на всеки мил

"поет" частица щастие тъга

дори и малко самота

 

 

и думи сипеха красиви

с очи нежни и сълзливи

и искаха от мене любовта

и щастие и топлина

но никой не запита моето сърце

дали любов ще му даде

и дали е в него тя

или е поредната игра

 

 

нима виновно е моето сърце

че разбито   било е до парче

и никога не ще се съедини

любовта на друг то да дари

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дива Самодива Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...