Jun 11, 2008, 9:55 AM

..............

  Poetry » Other
776 0 0
 

едни очи лъчисти светли

едни прегръдни изживяни 

обич търсех и разбрах

че живота пропилях

и давах аз без ред на всеки мил

"поет" частица щастие тъга

дори и малко самота

 

 

и думи сипеха красиви

с очи нежни и сълзливи

и искаха от мене любовта

и щастие и топлина

но никой не запита моето сърце

дали любов ще му даде

и дали е в него тя

или е поредната игра

 

 

нима виновно е моето сърце

че разбито   било е до парче

и никога не ще се съедини

любовта на друг то да дари

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дива Самодива All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...