5 февр. 2011 г., 14:52

****

734 0 1

Ти си въздухът, който дишам, 

ти си кръвта, която блика във 

вените ми. Ти си мъжът, когото

обичам силно. 

 

Ти си слънцето, ти си изгревът на

на моя ден. Ти си любовта, 

която изпитвам към теб, ти си

страданието и болката. 

 

Ти си кръвта, която тече 

във моите вени. 

Ти си слънцето, което ме 

топли нощем, ти си вълната,

 

мокри, ти си водата, която пия.

Ти си моята кръв, душа, сърце, вълна 

ти си... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...